ГРАМОТНОСТТА В БЪЛГАРИЯ

50% от завършилите гимназия са неграмотни

 

 

 

 

 

Зарежда се...		  

Доколкото статистиката е показател, който отразява реално действителността в родния край, може да констатираме явно една тенденция: грамотността в България е силно занижена.
Проучване от 2009 г. показва, че около 45-50% от завършващите средно образование у нас не владеят в нужната степен правописа и пунктуацията.
Преди две години, управителят на интернет портала за езикова грамотност "Академика" Евелина Гечева се позова на твърдения на преподаватели, проверяващи кандидат-студентски изпити по български и литература. Да припомним, че инициатива на същият портал беше рецитирането на "Аз съм българче" от тази година, в която взеха участие 24 497 деца.
Към днешна дата беше публикувано проучване на Европейската комисия. Заключението е, че учениците в България, Румъния и Люксембург показват най-слаби резултати от всички младежи в ЕС по отношение на възможностите им да четат на родния си език.
Отбелязва се, че тези резултати не са били променени в продължение на последните девет години. Според документа единствено у нас и в Исландия през последните 10 години системата на образование не е била реформирана по начин, по който този недостатък да бъде преодолян.

Експертите допълват, че в България предстои въвеждането на учебни планове, с които да се повишат стандартите за четивни умения.
Проучването определя страната ни като една от малкото в ЕС, която осигурява помощни учители за учениците, които имат най-големи затруднения с четенето.
България и Латвия са двете страни в ЕС с най-мащабни програми за допълнително обучение на учителите, се уточнява още в документа от над 200 страници.
Нашата страна и Люксембург са единствените и където разликата в нивото на подготовка на учениците, дали добри и лоши резултати на тестовете, е особено ясно изразена.

 

31% от българите четат активно, 25% никога не са отваряли книга

 

Зарежда се...  

Според съвместното изследване на Академична Лига за Югоизточна Европа и Алфа Рисърч активно четат 31% от българите, като от тях около 9% - всеки ден. Изследването е спонсорирано от Министерство на образованието, Асоциация „Българска книга” и предаването "Голямото четене" на БНТ.
Броят на ежедневно четящите е намалял в сравнение с 2005 г., но за сметка на това хората, които четат поне веднъж седмично са повече.За съжаление нараства делът на българите, които никога не четат нищо (вестници, списания, книги) – 25%, както и на тези, които не четат книги – 27.7%.
Най-популярното четиво за българите са романите (около 30% от четящите), едва между 10 и 15 % са четящите поезия.
Наблюдава се известен спад в процента на българите, които си купуват книги, а 20% от населението никога не са купували книга. Цената, която потребителите са готови да платят за книга варира между  11 и 20 лв (наблюдава се увеличение спрямо 2005г), но въпреки това за много хора книгата се оказва луксозна и не особено нужна стока (14%).
Около 70% от запитаните признават, че четат на децата си в ранна възраст, но с навлизането в тийнейджърските години родителите все по-малко си позволяват да насърчават децата си да четат активно. Тази тенденция е до известна степен тревожна, тъй като е доказано, че 44% от децата, чийто родители им четат от малки, по-късно стават активни читатели (едва 16% от децата, на които не е четено като малки четат с напредване на възрастта).

Кога възникнала речта?

 

Зарежда се...
В началото бе словото...
  

За около 40 000 години социалната еволюция издига човека от пещерен живот до съвременната цивилизация.
Ранните хоминиди са имали необходимите за речта слухови анатомични характеристики най-малко преди 350 000 години. Предполага се, че при неандерталците (преди около 200-300 000 години) е започнало развитието на първите елементи на родовото общество, а като резултат се появява и членоразделната реч. В мозъка се формарила специална област, която отговаря за лексикалния запас. Тя е разположена в задната част на лявото полукълбо при мъжете. При жените същата тази област е разположена във фронталните и задните части на двете полукълба.
Жените наблягат на интонацията, когато искат да придадат важен смисъл на казваното от тях, а мъжете - на термините, формулирането и смисълът на думите.
На тригодишна възраст детето би трябвало да е усвоило около 500-1000 думи от майчиния си език. За още 2 години речниковият запас ще наброява около 25 000 думи.
Движещите сили на социалната еволюция, в чийто разцвет се намираме, са трудовата дейност, обществения начин на живот и членоразделната реч. Речта е израз на човешката необходимост от размяна на мисли на пространствени и времеви разстояния.

 

Речников фонд - що е то?

 

За какво реално четем или пишем?
Несъмнено, за да общуваме - да споделяме емоции, полезна информация или просто поддържаме връзка. При това умението да го правим на достъпен език, лаконично, красноречиво или въздействащо си е цяло изкуство.
Според едно изследване човек е заринат от средно 100 500 думи дневно. Изразено в компютърна памет, това прави 34 GB информация.
В Българския тълковен речник, изд. 1994 г., са поместени около 60 000 думи. Предстои включването на нови 3 500 думи
Във второто издание на Оксфордският тълковен речник са включени 600 000 дефиниции на думи.
По неофициални данни в английският език има 500 000 думи, в немският - 185 000, а във френския, ползван от 128 милиона души - 100 000 думи.
Разбира се, количеството не е непременно показател за качество. Пушкин използва в цялото си творчество около 21 000 думи, а Шекспир - около 15 000. Изчислено е, че съществуват 169 518 829 100 544 000 000 000 000 000 начина да се изиграят първите 10 хода при игра на шах. Цвят в речта допринасят и мимиките и жестовете.

Преди години младите хора са използвали 40 000 думи, които с времето, заради чатовете, сайтовете и SMS-ите са намалели драстично. Причина за това е и навлезлият тийнейджърски жаргон. Младите хора използват едва 800 думи дневно. Колкото по-беден е речникът на един човек, толкова му е по-трудно да си намери работа. През 2011 година се планира да започне кампания за повишаване на речниковия запас на младите хора.
Шокиращо е и друго явление наложило се в чатовете - употребата на шльокавица. Наричаната още маймуница, лайняница и т.н. е изкуствен език от несистематизирана комбинация от латински букви и числа за изписване на български думи.
Не по-малко притеснително явление е, че практикуваната неграмотност често не е свързана със срам...


 

IT технологиите

 

Зарежда се... Зарежда се...  

"Знаете ли колко много се търсят овчари в момента, а родните студенти се дърпат да стават овчари, защото били IT специалисти". Като оставим настрана несериозните призиви, IT технологиите направиха нов пробив, не от техническо, а в законодателно естество.
Планира се цветният модел jetBook Color да бъде въведен в училищата в САЩ, Китай и Източна Европа през учебната 2011-2012 г.

Първите образователни електронни четци ще бъдат създадени и внедрени в образователнита система в целия свят още през новата учебна година. Такива са плановете на световния лидер в областта на чуждоезичното обучение и производител на електронния четец с марка jetBook - Ectaco Inc. и Hanvon Technology Co. - водещ световен производител на екранни технологии.

В устройството има специфични програми като Speaking Oxford English Dictionaries, Speaking Oxford English-Spanish (скоро се очакват речници на още 38 езика), пълни курсове по SAT, English-Spanish Text Translation System плюс още дванадесет системи за превод между различни езици, английска, испанска и друга граматика, програми за интерактивно фонетично езиково обучение, счетоводни и математични калкулатори, учебници по математика, физика, химия, биология и природни науки, справочници, интерактивен вариант на периодичната таблица на химичните елементите и многи други.

"Възможността учениците да запазят цялата училищна информация на един лек и преносим електронен четец е нещо, за което всеки от нас е мечтал", заяви Дейвид Лубиницки, изпълнителен директор на Ectaco Inc. След клинообразното писмо създадено в Шумер през 3500 г. пр.н.е. човечеството най-сетне ще се отърси от примитивната техника на дълбане на резки и боядисване с мастила.

 

Българският език - национално-историческо и културно наследство

 

Зарежда се...  

Закон за защита на езика има във Франция, Гърция, Испания... В България - не. Защото българският език е отворен. Всяка чужда дума или граматическа особеност, особено ако тя е английска, може безпрепятствено да бъде използвана докато не ни се набие в главите и убием българското й съответствие.
Страната ни има богат социолингвистичен капитал, благодарение на далновидната езикова политика на българските държавници от миналото, приели учениците на Кирил и Методий в България през Х век. Така благодарение на просветната дейност на светите братя, поета след това от Климент Охридски и учениците му, става възможно създаването на Охридската, а по-късно и на Търновската книжовна школа.
Охридската школа (от 886 г.) предшества дори тази на Академия делла Круска във Флоренция (от 1582 г.), на тази в Германия (от 1617 г.), на Френската академия в Париж (от 1634 г.), на Испанската кралска академия в Мадрид (от 1713 г.). Ето защо тя е съществено важна за българска традиция при управлението на езиковите процеси в обществото.

Пенчо бре, учи! Пенчо си мълчи.
Пенчо бре, чети! Муси се, сумти.
Пенчо бре, чети! Пенчо не чете.
Пенчо, работи! Пенчо пак не ще...
Пенча го мързи, гледа да лежи,
ходи, та се май, дири да играй...
Време се мина, Пенчо порасна,
иска да яде, няма откъде.

/ Петко Р. Славейков /