Общински конкурс „Свят без употреба на дрога – моят свят“
14
ноем.2019
Осмокласникът Зидан Харалампиев Стефанов е сред 39-те ученици от училища от Стара Загора, Казанлък, Чирпан, Гълъбово, Ловеч и Разград, които се включиха в Общински конкурс „Свят без употреба на дрога – моят свят“.
Конкурсът се организира от Община Стара Загора, Общински съвет по наркотични вещества и Превантивно-информационен център по зависимости – Стара Загора, и се провежда в 4 състезателни раздела.
Зидан участва в конкурса в раздел „Кратка литературна творба“ с авторско есе на тема: „Аз искам моят свят да бъде без дрога‘‘ и впечатли журито с таланта си.
Ученикът спечели грамота за отлично представяне и поощрителна награда.
Аз искам моят свят да бъде без дрога
/есе/
Аз съм Зидан. Живея в квартал „Лозенец“, град Стара Загора. Градът е голям и има много квартали. Някои от тях познавам, но мисля, че хората от града не познават моя квартал. Кварталът ми е голям, не е много красив, но той е моят свят. Моят свят е моят дом, семейство, приятели, училище - кварталът, в който живея. В моя свят има много неща – и хубави, и лоши, и забавни, и тъжни, но това, което не искам да има в моя свят е дрогата – трева, хапчета … наркотици. И без дрогата в моя свят има тъжни неща: бедност, болести, лоши хора, но всичко може и да се поправи, да се промени. Наркотиците обаче правят човека роб, с тях той завинаги е обречен на провал, няма бъдеще. Бедата не е само за човека, който ползва дрогата, но и за всички около него. На първо място е семейството му. Наркоманът търси непрекъснато дрога. Той взема всичко от дома си, краде, не помага на семейството си, не работи. А може и да стане зъл, да тормози близките си. Такъв е той и със съседите и непознатите. Хората се отдръпват и бягат от зависимите. Отначало тези, които вземат дрога изглеждат добре. Ако продават дрога, са и богати, но в дрогата няма нищо хубаво. Тя трови тялото бавно и няма спасение от нея. Познавам такива съдби. Ще ви разкажа за момче, което ще нарека с измисленото име от мен Денис. Той пушеше трева и вземаше антидепресанти, които сам си намираше без рецепта. В началото му се струваше, че в това няма нищо опасно, но после започна да се пристрастява, вече те не му бяха достатъчни. След малко време опита по-тежки наркотици. Започна да краде и да продава вещи от дома си, за да ги взима. Родителите му не можеха да се справят с него и го изгониха от къщи. Остана на улицата и започна да продава наркотици. Накрая загуби живота си от свръхдоза.
Затова аз не искам да има дрога в моя свят. Макар и небогат и не особено красив, все пак това е моят свят и аз го обичам. Искам в него да няма дрога, за да има здрави хора и възможност за бъдеще. Знам, че желанието ми няма да се сбъдне скоро.
Най–старите хора не знаят как действа дрогата. Малките вземат, защото не знаят или са любопитни, или искат да приличат на по-големите. Алчните хора искат да печелят от здравето и живота на другите. Затова трябва да се говори на улицата, в училище. Ако имаш приятел, поговори с него за това. Ако близък е започнал да взема дрога, повикай на помощ всички – приятели, учители, помогни му. Борбата с наркотиците се води в цял свят и още не е успяла, но не трябва да се спира. Моят свят има бъдеще, ако е без дрога.
Зидан Харалампиев – 8. клас
СУ „Христо Смирненски“, Стара Загора